Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. “Рано е още, нека налапа хубаво” – мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. “А така, нека да я глътне..” мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи:
- Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите...
Един рибар много лъжел, все разправял какви риби бил хванал, е-е-ей такива големи и показвал с разтворени ръце. На другарите му им писнало и една вечер му вързали китките с въже, па седнали да чакат какво ще измисли рибарят. Той мълчал минута, две, па отворил длани, доколкото му позволява въжето:
- С е-е-ей такова око беше рибата!