Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”
Преподавателката от университета:
- Иванчо, цял семестър те няма! Къде беше?
- Боледувах госпожо.
- Какво си боледувал! Всяка вечер ходиш в стрийптиз клуба в квартала и до сутринта пиеш и ...
- Ама г-жо..
- Не ми противоречи! Всичко виждам от сцената...