Стар английски анекдот.
Лорд Дамървил решил да отиде на почивка. Тъй като винаги вземал със себе си любимото си куче, написал предварително до хотела писмо, за да се информира разрешено ли е в него да се водят кучета.
Скоро получил отговор:
Сър,
В досегашната ни практика не сме имали нито един случай, в който куче да изгаря дупки по чаршафите с цигара или пура, да задига пешкирите, да залива с вино тапетите или да си тръгне без да плати.
Затова с удоволствие ще приемем Вашето куче!
А ако то гарантира за Вас, сме готови да Ви настаним в неговата стая.
Струва ми се, че съм влюбен, но не съм съвсем сигурен. Не знам, как да отида при нея и да й кажа. Толкова време сдържах това в себе си, има толкова неща, които искам да ти кажа и повече не мога да чакам - скъпа...аз ти изневерявам!