Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско…
- Съжалявам, не приемаме пари…
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари…
Надарен мъж се явил при свети Петър. Свети Петър го разпитал за живота му. Мъжът изповядал, че много обича жените и не пропуска сгоден случай.
Тогава свети Петър му дал един чук и пирони. Всеки пирон отговарял на една негова любовница. Свети Петър му посочил една стена; на нея мъжът трябвало да забива пирони и по тях да се катери нагоре. Ако успеел да изкачи стената, щял да влезе в рая.
Заизкачвал се мъжът. Но накрая не му достигнал само един пирон. Затюхкал се той, заудрял главата си:
- Ех, ако бях любил и онази куцата, сега щях да вляза в рая!