По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия:
- Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш?
- То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там.
- Добре, Киркор.
Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята...
Един човек се приближил до красиво момиче и го попитал:
- Г-це, може ли да ви ощипя по гърдата?
- Махай се, простак!
- Ще ви дам 1лев.
- Махай се, простак!
- 5 лв.
- Махнете се!
- 10 лв.
- Добре.
Отишли в един вход момичето си свалило сутиена и мъжът започнал да гали лявата и гърда. Момичето попитало нервно:
- Хайде де кога ще щипете?
- Аз съм честен човек. Нямам пари, няма да щипя!