Четвъртък, 27 август 2026 | Хасково 22°
Влак върви по релсите с висока скорост. Изведнъж излиза от релсите и тръгва през полето. Началникът на влака се обажда на машиниста: - Къде ръгна през полето, бе. За тебе релси нема ли? - Има, началство, ама на релсите имаше човек... - Е кво като има човек, газиш го и продължаваш.. - Е гази го, ама той бега през полето..
Професионални 1,751 прегледа
Следващ →

Още вицове

В сайт за запознанства: - Разкажи ми за себе си. - Ами, мързелива съм и обичам да похапвам. Повече ме е мързел да разказвам, ще отида да хапна... Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея. Поеми риска и загуби. Не поемайки риск, ти вече си загубил. - Иван иска пари от назаем. Не знам, дали да му дам? - Задължително му дай. - Защо задължително? - Защото иначе ще иска от мен. Доктор към пациента: - От какво се оплаквате? - Докторе, не мога да заспивам вечер. - Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. - Опитах, не става... И... тогава се започна. - Какво се започна? - Да стрелям, докторе. - ??? - Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. - Гледаш новините, нали? - Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. - Минавай! И ме запиши в разчета! - Докторе, и ти ли?! - Мамка им!
Реклама — Зона 3 (728x90)