Жена влиза в бар:
- 2 големи уйскита! - казала тя сопната.
- Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал бармана
- Абе поскойно бе, аз съм от Добрич!
Изпила ги тя и казала:
- Още 2 големи...
- Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът.
- Абе спокойно бе, аз съм от Добрич! - отвърнала самодоволно жената.
Обърнала и тях и казала:
- Я сега дай 2 големи шопски салати!
- Ще можете ли да ги изядете? Наистина са големи... - казал барманът.
- Абе спокойно бее! Аз съм от Добрич! - казала пак жената.
След, като ги изяла отсякла:
- Сега искам 2-ма мъже!
- Сигурна ли сте? 2-ма няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът.
- Абе спокойно бееее, аз съм от Добрич! - отвърнала отново жената.
След 2-3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, ходейки разкрачена и едвам гледайки, погледнала бармана и попитала със сетни сили:
- Абе, защо не каза, че и мъжете са от Добрич бе?!
Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!