Габровка разказва на приятелката си:
- Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
Завиждате ли на своето куче, че не му трябват пари, кафе, пиене, кола, дрехи и какво ли не, за да е щастливо, стига му само ядене и разходка?
..А сега се замислете, на кой човек му трябват толкова документи, грамоти и медали, за да се изчука два пъти в годината...