Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Тича Заекът през гората и среща Вълкът.
- Защо бягаш, Зайо? - пита го Вълкът.
- Остави се, Вълчо, някой с три тестиса оправил Лъвицата и сега Лъвът обикаля цялата гора и го търси.
- Добре де, ти защо се притесняваш, нали имаш два?
- Да, но Лъвът първо ги къса, а после ги брои.