..Дълго време(15 години) исках да направя впечатление на дъщеря си. Взимах й разни неща за подаръци от чужбина, когато тук още нямаше такива стоки. Тичах 100 метра за 10 секунди. Купувах й папая, манго, авокадо. Учех с нея английски в детската градина. Написах й книжка. Купих й компютър. Правех много неща, само за да се въхити от мен, но всичко приемаше, като съвсем обичайно нещо. И ето, че преди месец моята мечта се сбъдна. Дъщеря ми погледна през рамото ми и видя моя статус във форума и се въодушеви:
- О, тате, ти си МОДЕРАТОР?!
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква
второто:
- Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя х-й сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти!
Вторият на третия:
- Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един!
Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия...
Осмият на деветия:
- Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно!
Деветият на десетия, побутвайки го:
- Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство
сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно...
Десетият:
- Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ
КИВИИИИИ!!!