Иванчо в час по математика. Учителката пита:
- На едно дърво има 3 пиленца. Стреляме по едното, колко ще останат?
- Госпожо, госпожо, може ли аз да кажа???
- Да, кажи Иванчо.
- Нито едно!
- Е как нито едно?
- Защото след изстрела всички ще излетят госпожо, отговаря логично Иванчо.
- Не е така. Смятаме в момента. Две пиленца ще останат. Но харесвам начина, по който мислиш!
Ядосан Иванчо казва:
- Госпожо, да ви задам ли и аз един въпрос?
- Давай!
- Три жени седят на една пейка и ядат сладолед. Едната го ближе, другата го хапе, третата го слага целия в устата си. Коя е омъжена?
- Тази, която го слага целия в устата си??!!
- Не, госпожо, тази дето носи халка! Но харесвам начина, по който мислите!
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?