Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Слънчево 13°
Белчо за последно помахнал на своя стопанин, въздъхнал и умрял. Ученически бисер
Бисери 3,896 прегледа
Следващ →

Още вицове

Написах си автобиографията. Прочетох, разплаках се - разбрах, колко забележителен човек съм. След като минали Великденските празници клисарят и отчето отишли в билярдна зала, за да си отдъхнат. Започнали да играят. На клисарят му вървяло, а на отчето не. Когато отчето за пореден път не улучил, рекъл: - По дяволите! Не улучих! Клисарят го секнал: - Не говорете така, отче! Бог ще ви накаже! Тогава отчето отново не улучило: - По дяволите! Не улучих! А клисарят отново го секнал: - Не богохулствайте, отче! Бог ще ви накаже! Но отчето отново не улучил топката и креснал: - По дяволите!!! Не улучих!!! Небесата се растворили и една мълния ударила клисарят. Тогава отгоре се чул силен ехтящ глас: - По дяволите!!! Не улучих!!! Тайните мечти на мъжа: дъщеря - на корицата на списание "Vogue" син - на корицата на списание "Sport" любовница - на корицата на списание "Playboy" жената - на листовки с надпис "Издирва се изчезнала жена..." Жена ражда. Мъжът се разхожда под прозорците на родилното. По някое време жената се показва и вика: - Момченце е! - На кого прилича? - А, не го познаваш. Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. - Отче, припомнете си Псалм 129? - попитала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. - Отче, припомнете си Псалм 129? - отново попитала монахинята. - Прости плътската ми слабост, сестро! - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси! Нагоре ще откриеш благоденствие!"Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.