Българин, французина и американец попаднали след корабокрушение на самотен остров. Първата им работа след, като им свършили запасите от храна, била да се разберат, кой, кога ше търси храна с уговорката, че на всяка цена трябва да има нещо за ядене, даже и ако се наложи да реже нешо от себе си. Първия ден търсил французина търсил, търсил ама нишо не намерил. Наложило се да отреже от едното си бутче и така изкарали вечерта. На втория ден американеца търсил но и той не намерил, наложило се да отреже от гърдите си. На третия ден дошъл ред на нашия, търсил, търсил обаче не намерил и той, като се връщал се чудил, какво да направи. Когато се прибрал, онези го чакали с нетърпение, свалил си той гащите а те възкликнали Ооо... КОЛБАС. К’ъв колбас ве по едно кремче и си лягате отвърнал им той.
Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка.
Зайчето казало:
- Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката.
Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната.
Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал:
- Сест. Сега е мой лед.
Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен:
- Колко зъба?
Заекът, след като плюл в шепите:
- Цетили.
Вълкът пак (невярващо):
- Колько-о?
- Цетили.
- Засто само цетили?
- Ами застото нямам повеце.