Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...
Двама съседи,единият с колело, а другия с трабантче, ходели редовно за риба. И винаги съседа с трабантчето се връщал с богат улов за разлика от колегата с колелото. Веднъж велосипедиста попитал трабантаджията каква е тайната на успеха.А той му отвърнал:
-Всичко зависи от червеите, а най-хубавите са надълбоко в земята. Аз нали си имам акумулатор, вадя два кабела с шишове, забивам ги в земята и ги връзвам за батерията. После само чакам и червеите сами излизат.
След няколко дена трабантаджията среща велосипедиста целия в гипсове, превръзки...едвам ходи. Пита го какво се е случило, а той:
А бе нали, тока, червеите...да ама аз нямам акумулатор и като забих шишовете, метнах двата кабела на високото напрежение...докато излизаха червеи, хубаво...ама като почнаха да излизат миньорите...