Четвъртък, 17 септември 2026
|
Хасково
26°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Върви Червената шапчица из гората и плаче. Среща я Вълка и я пита : -Защо плачеш, Червена Шапчице. Вдигнала си полата тя и отдолу цялата в кръв. Погледнал Вълка почесал се и много сериозна казал: - Ако ме питаш мен, някой скоро ти е отхапал топките.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
Когато преди предполагаемия "Край на света" народът се запасяваше с кибрит и свещи, аз купих само десет рула тоалетна хартия. Да, страхувах се...
Разни
03.10.2017
2,137 прегледа
Следващ →
Още вицове
Опашка във ветеринарната клиника. От вратата: - Кой е таткото на шнауцера? - Аз! Влиза. Пауза. Шепот в края на опашката: - А ти ми казваш, че аз съм извратен...
Един мъж трябвало да замине за 5 месеца в командировка и хванал най-добрия си приятел на мохабет и му казал: - Аз заминавам за 5 месеца и ще трябва да ми обещаеш да пазиш жената. Речено-сторено. Връща се сле дългата командировка и заварва жена си бременна. Намира приятеля си бесен и му казва: - Ти нали обеща да пазиш жената?! - Ами аз я пазих бе, ама другите не я пазиха!
Как се казва ненужната кожа около влагалището? Жена!
Според служителя: "Компа не ще да включи - викам оня шаман админа. Дойде, ’дигна ръце към небето, промърмори нещо неясно, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо, включи компа и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, каза "боже, боже" и излезе." По думите на админа: "Отивам при юзъра - тоя глупак така се е въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Викам си "е нема такъв олигофрен", ама тихо да не чуе, развъртам стола и разплитам кабела, ритам компа по-далече под бюрото, включвам го, викам си "боже, пази ни от тая простота" и си излизам.
Малките ежедневни неща правят живота грандиозен...