В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!
Една вечер Папата решил да излезе на разходка из Рим. Да се поразтъпче малко, да подиша въздух. Върви той по една малка уличка, оглежда къщите и изведнъж вижда малко хлапе, което пуши цигара.
- Сине мой, не си ли много млад за цигари? - пита Папата.
- Абе, я да го духаш... - отвръща ядосано момчето.
Папата замалко да получи инфаркт.
- Ти, какво си мислиш, момче? Ти, на мен, Главата на католическата църква, Най-висшият служител на Господ, Божият наместник на земята, ми казваш "да го духам"? ТИ ДА ГО ДУХАШ!