Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Слънчево 13°
Мина точно година, откакто спрях цигарите! И 364 дни, откакто ги почнах отново.
Бисери 3,535 прегледа
Следващ →

Още вицове

Ако познавате някого, който не харесва Чък Норис, няма да го познавате за дълго. Госпожата на класа на Иванчо дала домашна да се напишат осем цвята, оприличени на нещо. Марийка като съвестна ученичка си написала домашното на компютъра и го изпринтила готово за другия ден. 1. Снежно бяло 2. Лимонено жълто 3. Тревно зелено 4. Алено червено 5. Небесно синьо 6. Орехово кафяво 7. Бебешко розово 8. Гарваново черно Но понеже Иванчо го домързяло да напише домашното сам и помолил Марийка да му го изпрати по скайп да си го принтира да не е без домашно. Тя му го изпратила, но при нагласянето в листа от програмата в текста станала лека грешка, всяка първа дума отивала на долния ред, но Иванчо изобщо не забялязал. На другия ден учителката поискала домашното на Иванчо и ето какво и представил той. 1. Гарваноево бяло 2. Снежно жълто 3. Лимонено зелено 4. Тревно червено 5. Алено синьо 6. Небесно кафяво 7. Орехово розово 8. Бебешко черно. Моето братче е първокласник. Всяка сутрин се качва на автобус 306, след това се прекачва на 204 и отива в 120-то училище, за да се научи да брои до десет... Последен изпит в университета. Продължителността му е два часа. Един студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Професорът го предупреждава, че времето няма да му стигне, а ако предаде листа след края на двата часа, няма да му го приеме. - Добре - съгласява се студентът и сяда да пише. Естествено, не се справя в рамките на половин час и предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано: - Знаете ли кой съм аз? - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Знаете ли кой съм аз? - повтаря студентът. - Не знам и не ме интересува! - отговаря професорът. - Добре - казва студентът, пъха листа си някъде по средата на купчината с изпитните работи и излиза от залата. Имам по-малко, отколкото се надявах, но може би се надявах повече, отколкото трябваше.