Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Ясно небе 26°
Поезията е игра на чувства, в която ръзсъдъка внася ред, красноречие - дело на разсъдъка, което отприщва чувства. Имануел Кант
Бисери 3,602 прегледа
Следващ →

Още вицове

Народът почна толкова зле да живее, че джебчиите им се налага не да пипнат просто в джоба, а да ровят из тях. Във всяка болница има двва вида пациенти: едните са сериозно болни, а другите се оплакват от храната. Главният счетоводител е седнал пред масата. Пред него има две чаши с вино. Едната с бяло вино, а другата с червено. Отпива от бялото вино, после същото количество от червеното. Питат го: - Какво правите? Защо смесвате бяло и червено вино? - Сторнирам - отговаря счетоводителят. Жена умира и се появява пред вратите на рая, където я посреща свети Петър. Докато чакала да й оформят документите, жената си приказва с него. Изведнъж се чува страхотен крясък. - Кво беше това? - изплашено пита жената. - А, нищо особено. На един новодошъл му правят дупка на главата за ореол. След известно време отново се чува вик. - А това пък, какво беше? - пак пита жената. - Няма проблеми, на същият човек му пробиват дупки на гърба. За крилете, нали разбирате. Жената бавно започва да отстъпва назад. - Къде тръгнахте? - пита свети Петър. - А, отивам долу. В ада! - Недейте, там дяволите ще ви изнасилят и ще се гаврят с вас! - Да, ама поне няма да ми пробиват дупки за тази цел... Съдията: - Обвинен сте в нарушаване на обществения ред. Обикаляли сте пиян и с виковете си сте събудили заспалите граждани. Какво ще кажете за свое оправдание? Подсъдимият: - Всичко това е вярно. Трябва да проявите разбиране в моя случай. Същата вечер жена ми ме напусна. Съдията: - Е та какво? Така ли трябваше да изразите радостта си?