Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
Една слънчева неделна утрин две жени отишли да поиграят голф. Още първата топка обаче литнала надалеч право към група мъже край съседната дупка. Топката ударила един от мъжете, той веднага спуснал ръце пред слабините си в очевидна агония и се строполил на земята.
Жената изтичала при него и започнала да се извинява. После му обяснила, че е лекар.
- Моля ви, позволете ми да ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце пред слабините.
Но жената настояла и накрая той й позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталоните, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го попитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал мъжът. - Но палецът продължава да ме боли ужасно.