Вицет — Хасково

По улицата минава девойка с огромен бюст. Към нея се приближава мъж: - Момиче, може ли да те ухапя за гърдите? - Махай се, простак! - Е поне за 100 лв. - Не! - Хайде за 1000. - Махай се, - казала девойката, но по-колебливо. - Хайде за 5000 лв. Помислила девойката 5000 лв. за нищо... - Добре, нека да се скрием отзад. ...Сваля си блузата, мъжът почва да гали и мачка гърдите й, и така няколко минути. Момичето не издържа: - Е хайде, хапи бързо, какво чакаш? - Ааа не, много ми е скъпо!

Разни 03.10.2017 2,108 прегледа

Следващ →

Още вицове

Съвет: нарежете на тънки филийки вряла вода, докато амфетамините ви пуснат. Обаждане до директора на цирка: - Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! - Всички могат. - Да, но аз мога и да пея! - Добре, де, кой не може? - Мога да ходя по въже и да танцувам! - Друго, пълен съм с такива! - Илюзионист съм! - Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? - Жонглирам... - Ама губиш ми времето, бе човече! - Но, господин Директоре, аз съм кон... Бай Ганьо, французина и американеца попаднали в плен на едно канибалско племе. Заключили ги в една клетка и на другия ден вадят американеца и го хвърлят в реката. А тя пълна с крокодили. Подгонили крокодилите янкито, но той успял да излезе жив от водата. Тогава най-тържествено туземците го убили и го изяли. Нашите питат туземците: - Защо така направихте? - Когато изядем чужденец, всичките негови качества са прехвърлят на нас. Той беше смел, здрав, ловък и бърз. Французинът почнал да реве и казва: - Ганьо, спукана ни е работата - ако не ни ядат крокодилите, ще ни ядат туземците! - Измислил съм нещо Пиер, не се безпокой! На другата сутрин туземците отварят клетката и кво виждат - нашите двамата се ебат като за последно. Ония гледат втрещени, а бай Ганьо казва: - Кво гледате? Приятен апетит!!! Наскоро фирмата Рrосtеr&Gаmble отбеляза 10-годишен юбилей на шампоана Раntеne Рro V 2 в 1. На банкета по този повод е бил повдигнат и въпроса, дали да остане още надписа "Новия!!!" на етикета или да се осъвремени. Играе компания на карти. Един все губи. - Нищо де, - утешават го другите, - не върви на карти, ще ти върви в любовта. - Да бе?! -чуди се той. - Вече съм на четиредесет годиниа, и все още не съм женен. - Ето виждаш ли!