Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Слънчево 13°
Хасково България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Един мъж е при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща по-рано от командировка. Любовникът бързо избягва през терасата, като успява в бързината на голо да облече само шлифера си. Качва се той в един автобус. В него пътува един мъж, който като го вижда по шлифер, започва силно да се смее. - Какво се смееш, бе? Не си ли виждал гол мъж по шлифер? - Виждал съм, ама мъдо закопчано вместо копче не бях виждал!
Семейни 4,059 прегледа
Следващ →

Още вицове

Баба на внука си: - Гошко, ти вече порасна. Баба ще ти оплете презерватив... Мъж и жена си лягат. Жената: - Лека нощ, скъпи. Мъжът: - Жена, аз такова, съпружеския ми дълг? Жената: - Опрощавам ти го! Пешо и Иванчо били приятели. Иванчо доста си падал по жената на Пешо. Един ден, както си пиели бирата на двора, Ивачо казал: - Абе, Пешо, да ти дам 1000 лв. да пипна голия задник на жена ти. Скочил Пешо и обиден се прибрал. Споделил той с жена си, как Иванчо го обидил. За зла участ финансовото положение на Пешо се влошило и един ден той предложил на жена си да се съгласи Иванчо да е пипне за задника, все пак давал 1000 лв. В първия момент жена му скочила, като попарена, но като размислила се съгласила. Уговорил Пешо с Иванчо нещата и същата вечер го поканил у дома. Седнали на масата, на по ракия и в един момент Пешо викнал жена си и казал да си вдигне полата. Застанал Иванчо пред хубавия гол задник. Гледа, трие ръце една в друг и вика: - Ох, леле! Ох, леле! Пешо не се сдържал и го подканил. - Хайде, пипай! Давай парите и да си допием пиенето! А Иванчо, потривайки още ръце, му отговорил. - Да пипна, ама като ги нямам парите... Нищо във външността на мъжа не дразни така жената, както липсата на пари. Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…