Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
30 годишно джудже (ексхибиционист) дебне пред централна гара, за добродушни блондинки от провинцията.
Набелязва си една и като го наближава се разплаква на висок глас.
- Защо плачиш ма леля !
- Не мога да се разкопчея,а ми се чурка.
- Недей плака! Леля ще помогне.
Разкопчава го.
- Лелееееее.
- Лелко! Може ли и аз да те разкопчея?