из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Седи осъден на смърт в килията. Време е вече да дойдат за изпълнението на присъдата. И изведнъж влиза при него в килията група хора. Един от тях казва:
- Ние подадохме обжалване по вашето дело, разгледаха го и ви оправдаха - сега сте свободен.
Осъденият направо заплакал от радост, прегръща всички, ръкува се. Обажда се и една жена:
- А ние от обществото за правата на човека заради причинените морални щети го компенсираме с един милион долара.
Осъденият вече съвсем се побъркава от радост и не знае какво да каже, когато един казва:
- Виждате ли червената лампичка - усмихнете се, снима ви скрита камера.