Вицет — Хасково

Сяда един български турист в парижки ресторант, но не знае и дума френски. Накрая решава да експериментира. Идва келнера и българина поръчва: - Ла супа! Пристига келнера със супата и нашия човек решава да опита пак: - Ла пиле с катофи! Идва келнера с пилето. Накрая българина, доволен от резултата, моли за сметката: - Ла сметка! След като келнера идва със сметката, нашият доволен си казва: - Ее, абе аз много ги мога нещо тея езици, бе! - Можеш, можеш, ма ако не бех от Дупница щеше гладен да седиш - отвърнал келнерът.

Разни 03.10.2017 2,307 прегледа

Следващ →

Още вицове

Бог - на Адам: - Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни! Влиза Адам в храстите и вика оттам: - Готово, а сега, какво да правя? - Ами сега я погали! След малко от храстите се чува: - Готово, а сега.... - Сега започвайте, да правите любов... След една минута, Адам подава глава от храстите: - Господи, какво значи "главоболие"... Полов живот той водеше редовно. Можеше по два пъти. Единия път зимата, а другия път лятото. На изпит по Анатомия.Двамата изпитващи професори решават да проведат изпита по нетрадиционен начин. - Колеги, тук има един чувал с човешки органи. Вашата задача е да бръкнете в чувала, да вземете един орган и да познаете какъв е преди да сте го извадили. Ако познаете органа, продължавате да говорите за него, ако не го познаете сте скъсани. Първи излиза Иванов, бърка в чувала и казва: - Кренвирш! - Колега помислете пак - казва единият професор. - Кренвирш - пак казва студентът. - Помислите пак, че ще Ви скъсам! - Кренвирш е - пак казва студента. Ядосан професора казва: - Добре колега, извадете си ръката. Иванов изважда ръката от чувала и в нея държи кренвирш. Двамата професори се споглеждат учудено и единят казва на другия: - Колега,а ние снощи с какво сме замезвали??? Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза: - Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа! Адвокатът произнася пламенната си реч,сремейки се към оправдателна присъда за своята млада и красива клиентка: -Господин съдия,помислете-откъде тази млада и съвсем без житейски опит дама би могла да знае,че нейният съпруг е чувствителен към отрова?!