Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Слънчево 13°
Женa буди мъжa си: - Вaско, събуди се! Събуди се! Знaеш ли, какво си снесъл в постелята?! -?! - Сигурно ти се е присънило нещо стрaшно? - предполaга женaта. - Дa, просто ужaс! Нaпaднa ме гигaнтскa зъбaтa aкулa! - Олииии, аз бих умряла от страх! - Е аз... нали съм мъж!
Семейни 3,750 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една блондинка учасва в ТВ шоу и водещият и задава първия въпрос: - Колко е 2+2=? - Три - казала блондинката. Лампичката светнала за грешен отговор и водещия попитал публиката... - Да й дадем ли още един шанс? Публиката казала "Дааааааа!" - Добре, колко е 2+2=? - Еми, 5 - казала пак блондинката. И лампичката светнала за грешен отговор и водещия пак попитал публиката... - Да и дадем ли още един шанс? Публиката пак казала "ДАаааааа!" - Добре.колко е 2+2=? - Ми... 4 - казала блондинката. Овации... Всички се радват, че вече е познала и ще взема голямата награда... Но от публиката, друга блондинка се обажда... - Дайте й още един шанс! - Каква е разликата между сериалите и футбола? - Сериалите ги гледат жени, а футбола - мъже... Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление." "100 крачета" Сто крачета трополяха по паркета у дома, аз се вслушах, те се спряха и настана тишина... Пак задрямах, но ги чух, мисля, че сега пълзяха, аз напрегнах своя слух - вътре в барчето ми бяха... Скочих бързо на крака и заварих ги във крачка - как измъкваха сега две по двайсет и стотачка... Пак заспах, но сутринта се огледах за крачкАта, нямаше ги, ала с тях и половината заплата... И сега седя и мисля, гледам дървеното барче, те ли кинтите ми свиха или просто много харча?!... Малки пъргави крачка, празна халба и капачка - махмурлукът натежа с две по двайсет и стотачка! Весела Коледа: Джангър белс, джангър белс, джангър все си пей - хапни здраво, пийни яко и след това се смей, хей!