Бай Славчо си тръгва от гости на приятел, живееш в друг град. През прозореца на влака се провиква
- Всичко най-хубаво ти желая и още веднъж благодаря за гостоприемството. И жена ти се чука прекрасно.
В купето настъпва неловка тишина и всички гледат Славчо с увиснали ченета. Той ги поглежда гузно и казва:
- Добре де. Излъгах. Жена му е като пън в леглото, но как да кажа нещо лошо на такъв прекрасен човек.
Между приятелки:
- Аз пък вече нямам кой знае какви претенции към мъжа, за когото искам да се омъжа. Важното е да е добър човек, културен, възпитан... Как мислиш, дали са останали още такива милионери?