Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“.
Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“.
— Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър.
— Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се.
— Да ама първото дете се роди черно.
— Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете.
— Да, ама второто дете се роди бяло.
— Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете.
— Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета.
— Ай стига бе…
Как поетично биха се изразили към любимата си влюбените:
- ФИЛОСОФ -
Влюбени сме, ето,
в завихреното време еманираме.
В душата си, където
не ще нивга ентропираме.
- ПОЛИТИК (хората с много тикове) -
Прекрасна коалиция сформираме,
живота си надясно дирижираме.
Ти си ми хазна безкрайна,
пълна със скъкровища, омайна.
- СИСТЕМЕН АДМИНИСТРАТОР -
Колко бях без теб самотен,
като прост, безличен бот,
но веч не ще съм болен,
щом в живота си ми F-Prot!
- СЕЛСКОСТОПАНСКИ ТРАКТОРИСТ -
Ти си най-сладката бобонка,
за душата си ми ти масльонка.
Нека Бог те пази, амин!
Бъди все тъй моят снегорин!