Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
- Докторе, в депресия съм.
- Най-доброто лекарство за това е да се отдадете и потопите изцяло в работата си.
- Ама, докторе, аз съм общ работник и бъркам бетон .