Млада журналистка интервюира известен ловец, навършващ 100 години.
- Моля Ви, разкажете за някой незабравим ловен излет?
- Веднъж бях на лов в Азия - спомня си ловецът, но се замислил и се поправил Не. Не. Беше в Африка. Тогава бях млад, на около 25 години. Не. Не. Мисля че бях на 35 години. Щях да ловувам тигри. Не. Не. Лъвове. И както си вървях, пред мен изскочиха три лъва. Не. Не. Беше само един, но огромен. Лъвът ме погледна и... аз се насрах.
Журналистката с разбиране:
- Понятно е, все пак сте били в голяма опасност!
- Не! Не! Сега се насрах!
Вървял Иванчо по двора и си навивал един червей на пръста като синджирче насам - натам. Видял го дядо му и го попитал:
- Иванчо, можеш ли да направиш тоя червей да е твърд? Имаш пет лева от мен ако успееш.
Иванчо цяла нощ не спал и мислил, обаче на другата сутрин носи и показва червея прав като свещ.
- Как го направи Иванчо такъв? - попитал дядо му.
- Просто Дядо! Намерих една кутия с лак в гаража. Топнах го вътре и го закачих докато изсъхне. И сега е твърд.
На другата сутрин дядо му го среща и усмихнат му казва:
- Иванчо, ето ти пет лева от мен и десет от баба ти!