Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе.
Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата.
И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път.
Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето.
След малко се свестява и си казва:
— Брей, те много съкратили приказката бе…
На 100-ния етаж на един небостъргач имало детска градина. Един ден станал пожар. Понеже нямяло как да евакуират децата, решили пожарникарите да разспънат отдолу един чаршав, а от горе да им изхвърлят децата. И така хвърлили едно бяло дете, хванали го с чаршафа и го пуснали да си ходи. Хвърляли второ, трето. По едно време хвърлили едно негърче, но пожарникарите дръпнали чаршафа и то се разпльоскало на земята. Продължили да хвърлят бели. Добрите пожарникари ги хващали с белия чаршаф и ги пускали да си ходят. По едно време пак хвърлили едно негърче. Отдолу пак дръпнали чаршафа и то се размазало на земята. Тогава един от пожарникарите ядосано извикал от долу.
- Ей вие там горе, тия изгорелите изобщо не ми ги хвърляйте.