Eдин регион в света се е превърнал в най-опасното място за търговските моряци – и това не е Ормузкият проток. През тази година в Черно море са загинали повече моряци, отколкото във всеки друг воден басейн, надминавайки броя на жертвите в Персийския залив – район, който привлича много по-голямо световно внимание. Според корабособственици и организации на морските специалисти, Черно море – критично важен коридор за глобалните доставки на зърно и руски петрол – е по-рисковано за плавателните съдове, отколкото Близкият изток, пише в анализ на "Файненшъл таймс".

Екипажите на петролни танкери, товарни кораби и зърновози, навлизащи в морето близо до границите на ЕС и НАТО, са изложени на постоянен риск от атаки с дронове, ракети или лодки, натоварени с експлозиви, докато Русия и Украйна засилват битката си за този жизненоважен маршрут. Според някои оценки броят на нападенията в Черно море е повече от шест пъти по-голям, отколкото в Персийския залив.

"За мен навлизането в Черно море и посещаването на украински пристанища граничи със самоубийство. Общото усещане е, че заплахата за живота е постоянна", каза за финансовото издание Олег Григорюк, председател на Профсъюза на работниците в морския транспорт на Украйна.

По данни на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, през тази година в Черно море са били атакувани над 570 плавателни съда, при което са загинали най-малко 40 моряци. За сравнение, в района на Ормузкия проток са потвърдени 24 смъртни случая.

Някои кораби са попаднали под кръстосан огън по време на атаки срещу пристанища, докато други са били целенасочено атакувани. През третото тримесечие броят на нападенията е достигал средно над четири на ден, посочват от Ambrey.

Информацията за нападенията и в двата региона остава непълна, което затруднява определянето на реалния мащаб на щетите.

Някои корабоплавателни компании са готови да поемат рисковете, свързани с превоза на петрол от Близкия изток, привлечени от рекордно високите навла. Според представители на сектора обаче повечето компании не желаят да изпращат плавателните си съдове в Черно море, където маржовете на печалба са по-ниски, а търговската дейност – значително по-опасна.

В неясната утринна светлина на 15 октомври два дрона поразиха 37-годишния танкер за химически товари Wine Trader, докато той беше на котва край румънското черноморско крайбрежие, очаквайки да натовари стока от Молдова.

Същата нощ друг танкер за химически товари – Yara J – също беше ударен, докато се намираше на котва близо до входа на канала Сулина, на около 15 км от Wine Trader. Тази седмица Русия заяви, че още пет товарни кораба са били поразени край бреговете на Украйна. Румънските власти съобщиха, че в четвъртък край тяхното крайбрежие е бил ударен още един танкер, при което трима моряци са в неизвестност, а един е загинал.

"Ситуацията е невероятна. Според мен всяко нападение срещу кораб е атака, целяща причиняване на смърт… Ако ударите жилищните помещения на едно и също място два пъти, намерението е да убиете", , заяви Салваторе Адорно, представител на компанията Sicilship, която е мениджър на Wine Trader.

В петък президентът на Румъния Никушор Дан обвини Русия в ескалация на войната в непосредствена близост до територията на НАТО.

От началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна Черно море се превърна в регион с висок риск за корабоплаването. Още в ранния етап на конфликта акваторията беше минирана, а въпреки временното затишие по време на действието на споразумението за износ на зърно (посредством ООН и Турция), което се разпадна през 2023 г., Русия продължи да обстрелва украинските пристанища. Често явление са и смущенията в сателитните навигационни системи на корабите, предизвиквани и от двете страни.

От това лято насам обаче взаимните атаки срещу плавателни съдове и пристанищна инфраструктура достигнаха своя пик по интензивност.

"Това вече е съвсем различна ситуация. От години следя въздействието на войната върху морската търговия и никога не съм виждал нещо подобно", коментира за "Файненшъл таймс" Бриджит Диакун, директор "Проучвания" в Lloyd’s List Intelligence.

Една от причините за ескалацията беше кампанията на Украйна с дронове срещу руски плавателни съдове. Тя започна с цел прекъсване на доставките на дизелово гориво от Крим, но бързо се разпростря и върху корабоплаването в Керченския проток – мястото, където Азовско море се среща с Черно море.

През септември Роберт Бровди, командир в рамките на украинските сили, заяви, че за 11 седмици Киев е нанесъл удари по над 300 руски плавателни съда. Сред целите бяха не само танкери, обект на санкции, но и кораби за насипни товари, превозващи руско зърно. В отговор Кремъл засили атаките си срещу кораби, посещаващи украинските пристанища – кампания, която Москва продължава с неотслабваща сила, дори след като интензивността на украинските удари намаля.

В отговор Кремъл засили атаките си срещу кораби, посещаващи украинските пристанища – кампания, която Москва продължава с неотслабваща сила, дори след като интензивността на украинските удари намаля.

Според компанията Ambrey, през последните 45 дни Русия е извършила около 90% от нападенията срещу корабоплаването.

Последиците са ясно видими в украинските пристанища в района на "Голяма Одеса". По данни на TIS – най-големия частен пристанищен оператор в Украйна – през изминалия месец през пристанищата са преминали по-малко от 10 кораба, докато през юли броят им е бил около 400.

Но сега, след като кораби в тези райони станаха обект на атаки, дори най-устойчивите корабоплавателни компании преосмислят търговската си дейност в района на котвената стоянка "Сулина" – близо до басейна на река Дунав и българското крайбрежие.

Застрахователи заявиха пред "Файненшъл Таймс", че застраховката срещу военни рискове може да достигне 15% от стойността на корпуса на кораба – почти двойно повече от тарифата за плавателни съдове в Персийския залив. Това принуждава корабособствениците да използват по-стари кораби, които обикновено се застраховат по-евтино, тъй като корпусите им имат по-ниска стойност.

Според Деха Айдън, турски консултант по морско право в кантората "Есенйел енд Партнърс" (Esenyel & Partners), тези плавателни съдове могат да бъдат на възраст до 50 години, а поради окаяното си състояние имат малко други възможности за експлоатация. Освен това, те са изложени на "висок риск от задържане в европейски пристанища".

Много от тях оперират и извън рамките на стандартните синдикални споразумения, което оставя моряците на произвола на безскрупулни корабособственици.

По данни на Международната федерация на транспортните работници (ITF), някои членове на екипажите, поискали да напуснат корабите след навлизането в Черно море през Босфора, са били предупредени от корабособствениците, че ще трябва да обезщетят компанията, ако прекратят договорите си предсрочно.

Повечето моряци в региона произхождат от държави с по-малко традиции в корабоплаването – като Сирия, Египет, Азербайджан и Бенин, "тъй като те са по-отчаяни и по-склонни да приемат работа срещу заплащане", отбелязва генералният секретар на ITF Стивън Котън.

Договори на сирийски моряци в Черно море, с които FT разполага, показват, че възнаграждението може да бъде едва 800 долара месечно. В повечето от тези договори обаче е предвидено, че за всеки ден, прекаран във военната зона, заплатата се удвоява пропорционално на времето.

В един от документите е посочено, че при смърт на моряк, неговите най-близки роднини ще получат обезщетение в размер между 25 000 и 50 000 долара, в зависимост от ранга на загиналия.

Махфузул Ислям Плабон – моряк от Бангладеш, който преди година е бил на борда на танкер, ударен от украински морски дрон по време на курс към руското пристанище Новоросийск – заяви, че никога повече няма да се върне в Черно море, "без значение колко пари му предлагат". Пламъци обхванаха плавателния съд и унищожиха спасителния сал, принуждавайки екипажа да се сгуши в носовата част, докато три часа по-късно не бяха спасени от турската брегова охрана, разказа той.

Плабон – един от малкото моряци, съгласили се да говорят (поради страх, че корабособствениците могат да ги вкарат в "черен списък") – сподели, че е получавал допълнително по 40 долара на ден, за да навлезе във военната зона.

Тъй като намирането на екипажи става все по-трудно, опитните моряци се оказват от критично значение за преминаването през минираните води на Черно море, където смущенията в сателитните сигнали принуждават капитаните да разчитат на хартиени морски карти, отбеляза Алекса от компанията Ambrey.

Споделяне