Страхът от болка е една от най-честите причини хората да отлагат посещението при стоматолог. Съвременната дентална медицина обаче разполага с ефективни методи за обезболяване, благодарение на които голяма част от процедурите могат да бъдат извършени практически безболезнено. Местната анестезия, позната разговорно като „упойка“, се използва ежедневно – от лечение на кариес и коренови канали до екстракции и хирургични интервенции.

Как действа местната анестезия?

Местните анестетици временно блокират предаването на нервните импулси от определена област към централната нервна система. Те възпрепятстват преминаването на натриеви йони през натриевите канали в мембраната на нервните клетки. В резултат нервното влакно временно губи способността си да провежда сигналите, свързани с болката.

Пациентът остава напълно буден и контактен, но третираната зона постепенно изтръпва. В зависимост от използваната техника могат да бъдат обезболени само един зъб и непосредствените тъкани около него или значително по-голяма област.

Сред най-често използваните местни анестетици в стоматологията са артикаинът, лидокаинът и мепивакаинът. Изборът зависи от конкретната процедура, общото здравословно състояние на пациента, необходимата продължителност на обезболяването и други индивидуални фактори.

Защо в някои упойки има адреналин?

Много от използваните в стоматологията анестетични разтвори съдържат вазоконстриктор, най-често епинефрин, познат като адреналин. Неговата роля е да свива кръвоносните съдове в зоната на приложение.

Това забавя преминаването на анестетика в системното кръвообращение, удължава действието му и може да подобри дълбочината на обезболяването. Допълнително се намалява кървенето в оперативното поле, което е особено полезно при някои хирургични манипулации.

При определени сърдечносъдови заболявания, прием на специфични медикаменти или други медицински състояния стоматологът трябва внимателно да прецени вида и количеството на използвания вазоконстриктор. Затова информацията за заболяванията и приеманите лекарства е важна част от подготовката преди лечение.

След инжектирането някои пациенти могат временно да усетят сърцебиене, треперене или чувство на напрежение. Това невинаги означава алергична реакция и може да бъде свързано както с епинефрина, така и със стреса около самата процедура.

Колко време продължава действието?

Продължителността на местната анестезия варира значително. Значение имат видът и концентрацията на анестетика, наличието на вазоконстриктор, поставеното количество, техниката на приложение и индивидуалните особености.

Обезболяването на самия зъб може да продължи различно време от изтръпването на меките тъкани. Затова е възможно стоматологичната процедура отдавна да е приключила, а устната, бузата или езикът все още да бъдат изтръпнали.

Докато чувствителността не се възстанови, трябва да се внимава с храненето. Особено при деца съществува риск от неволно прехапване на устната, бузата или езика. Много горещи напитки и храни също могат да причинят травма, тъй като температурната чувствителност е променена.

Защо понякога упойката не действа достатъчно?

Неуспешната или недостатъчна анестезия не означава непременно, че пациентът е „устойчив на упойки“. Причините могат да бъдат много.

Особено значение има наличието на възпаление. При силно възпалена пулпа например постигането на пълно обезболяване може да бъде по-трудно. Променената локална среда и повишената възбудимост на нервните влакна са сред факторите, които могат да намалят ефективността на стандартните техники.

Анатомичните различия също имат значение. Разположението и разклоняването на нервите не е абсолютно еднакво при всички хора. Понякога са необходими допълнителни инжекции или различна техника.

Класически пример е симптоматичният необратим пулпит на долните молари. Дори правилно извършена проводна анестезия може да не осигури достатъчно дълбоко обезболяване и тогава се прилагат допълнителни техники.

Може ли човек да бъде алергичен към стоматологичната упойка?

Истинската алергия към съвременните амидни местни анестетици е сравнително рядка. Много реакции, които пациентите описват като „алергия към упойка“, всъщност могат да представляват вазовагален епизод, реакция на тревожност, ефект от епинефрина или нежелана реакция към други компоненти на разтвора.

Въпреки това всяка предишна подозирана алергична реакция трябва да бъде съобщена на стоматолога. Особено важна е информацията какви точно симптоми са се появили, колко бързо след инжекцията са започнали и дали е била необходима медицинска помощ. При реално съмнение за алергия може да се наложи консултация с алерголог.

Безопасна ли е местната анестезия?

При правилен избор на препарат и доза местната анестезия има добър профил на безопасност. Въпреки това, както при всяко лекарство, са възможни нежелани реакции и усложнения.

Сред локалните усложнения могат да бъдат болезненост на мястото на убождането, хематом, временно ограничаване на отварянето на устата или продължително нарушение на чувствителността. Сериозните усложнения са редки.

При прекомерна системна концентрация местните анестетици могат да окажат токсично действие върху централната нервна и сърдечносъдовата система. Поради това дозата се съобразява с конкретния препарат, концентрацията му, теглото и здравословното състояние на пациента.

Стоматологът трябва да бъде информиран за сърдечносъдови заболявания, нарушения на ритъма, неконтролирано високо кръвно налягане, алергии, бременност и всички редовно приемани лекарства. Това позволява избор на най-подходящия анестетик и техника.

Референции:

1. Decloux, Derek, and Aviv Ouanounou. ‘Local Anaesthesia in Dentistry: A Review’. International Dental Journal, vol. 71, no. 2, Jan. 2021, pp. 87–95. PubMed Central, https://doi.org/10.1111/idj.12615

2. Martin, Erica, et al. ‘Articaine in Dentistry: An Overview of the Evidence and Meta-Analysis of the Latest Randomised Controlled Trials on Articaine Safety and Efficacy Compared to Lidocaine for Routine Dental Treatment’. BDJ Open, vol. 7, July 2021, p. 27. PubMed Central, https://doi.org/10.1038/s41405-021-00082-5