Досега приоритет на Алианса бяха балтийските страни, но вече е и Черно море, обяви военния министър

България е поискала от НАТО допълнителна военна подкрепа за укрепване на отбранителните си способности на фона на зачестяващите атаки в Черно море. Искането включва бойна авиация, ракетни комплекси, системи за противодействие на дронове, патрулни самолети, разполагане на още сили. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов, който участва в отбелязването на Празника на авиацията и Българските военновъздушни сили.

Военният министър предупреди, че ситуацията в Черноморския регион става все по-напрегната. По думите му интензивността на атаките нараства, а последните инциденти в близост до територията на съюзнически държави показват необходимостта от ускорена модернизация на българската армия.

„Както виждате, интензитетът на ударите в Черно море се засилва с всеки изминал ден. Вчера имаше ситуация, при която бяха нанесени удари в териториалните води на Румъния. Това показва още веднъж необходимостта от модернизация на Въоръжените сили на България и придобиването на необходимите системи“, посочи Стоянов.

Той потвърди, че страната ни вече е отправила официално искане към ръководството на НАТО за подсилване на отбранителните способности в региона.

„Изпратили сме писма и искане до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ на съюзническите сили с настояване за усилване на нашите способности, което означава и разполагане на допълнителни сили на наша територия. Очакваме тяхното решение. На този етап не е потвърдено с какво точно и по какъв начин ще бъдем подсилени“, обясни министърът.

На въпрос каква конкретна помощ е поискала България, той уточни, че заявката обхваща широк спектър от военни способности. „Поискали сме както авиация, така и ракетни комплекси, антидрон системи и патрулна авиация. Тоест - целият възможен спектър. Разбира се, нашите съюзници имат ограничени възможности. Румъния също има необходимост от допълнителни способности, както и балтийските страни“, заяви Стоянов.

Министърът подчерта, че засега няма окончателно решение каква техника или какви формирования могат да бъдат предоставени на страната ни. Според него обаче последните събития вече променят приоритетите на Алианса. „Ако доскоро погледът беше насочен към балтийските страни, от седмица той вече е насочен и към Черно море. Надяваме се на бърза реакция и усилване на нашите способности“, допълни той.

Според министъра ситуацията в Черно море изисква не само допълнителни военни средства, но и по-тясно взаимодействие между държавите от региона. Той посочи, че България поддържа постоянен контакт със съюзниците си от Балтийския регион, които също са изправени пред предизвикателства за сигурността. Стоянов обаче подчерта, че страната ни разполага със собствен опит в реагирането при подобни инциденти.

„Ситуациите, каквито има в Балтийските страни, вече ги има и при нас. Нашият опит не е по-малък от техния. В пълно сътрудничество сме с тях и имаме както тяхната, така и политическа подкрепа. Но най-важното е тук, в Черноморския регион, заедно с Румъния и Турция, да изработим единна стратегия за действие“, заяви военният министър.

По думите му предстои организирането на среща с представители на отбранителните ведомства на двете съседни държави. „Очаквам скоро да проведем такава среща с министрите на отбраната на Турция и Румъния, както и с началниците на отбраната. Необходимо е да координираме действията си и да имаме общ подход към ситуацията в Черно море“, обясни Стоянов.

Той изрази надежда, че засиленият интерес на НАТО и европейските партньори към сигурността в региона ще доведе до конкретни решения за допълнителна подкрепа.

Министърът беше попитан и дали има установени данни за отговорните за последните инциденти с дронове и атакувани плавателни съдове в Черно море. Стоянов уточни, че Министерството на отбраната не е институцията, която провежда наказателни разследвания и установява извършителите. „Българската армия не е разследващ орган. Това, което ние можехме да свършим с товарването на спасителите и прегледа на кораба, го направихме, макар и в изключително сложна ситуация. Виждате, че нашите военнослужещи се справят чудесно при тези условия“, заяви той.

По думите му действията на военните са били насочени към оказване на необходимото съдействие и осигуряване на безопасността при операцията. 

Дори с допълнителна подкрепа от НАТО не е възможно да бъде гарантирана пълна защита на Черноморския регион от военни заплахи, смята министърът на отбраната Димитър Стоянов. 

„Виждате, че въпреки разположените сили и средства в Румъния, Балтийските страни и Полша, стопроцентова защита не може да съществува. Виждаме, че и двете воюващи страни разполагат с най-новите технологии. Ако някой си мисли, че в Украйна или Русия няма модерни технологии, точно там се използват едни от най-новите разработки. И въпреки всичко ударите с дронове и балистични ракети продължават“, подчерта Стоянов.

Според него основната задача на отбранителните системи е не да обещават абсолютна сигурност, а да ограничават максимално вероятността от успешни атаки и последствията от тях. „Въпросът е рискът да бъде сведен до възможно най-ниското ниво. Ние правим това със собствени сили и средства. Разположили сме достатъчно средства за кинетично противодействие и наблюдение“, обясни военният министър.

Стоянов съобщи, че България вече разполага с две системи за наблюдение и разпознаване на обекти в своята морска акватория. Предстои разполагането и на трета, която по думите му ще използва технология, неприлагана досега.