Фрески, пищни градини и частен басейн с дължина около 60 метра – Вила Оplontis е един от най-впечатляващите примери за лукса, на който римският елит се е наслаждавал край Неаполитанския залив. За мащаба на басейна говори фактът, че според сътрудника на поредицата „Древният Помпей – Богат и грешен: Изгубеният дворец на удоволствията“ по Viasat History, Антеа Нарди- дори термите на Помпей не са разполагали с толкова голям.

Но зад красотата на тази крайморска резиденция се крие друга история. История за власт, робство и социално неравенство, която поставя въпроса кой всъщност е направил възможен този изключителен римски разкош.

Двусерийната продукция е премиерно по Viasat History от12 и 13 октомври от 23:10 ч.,като част от „Сезон на Древния Рим“ (трейлър). Нови археологически проучвания – първите в района от десетилетия – добавят важни детайли към историята на вилата.

Досега е разкрит вероятно малко над половината от комплекса, а останалата част се намира под около шест метра вулканичен материал – два пъти повече от слоя, покрил Помпей.

Била ли е това вилата на императрица Попея?

Вила Oplontis, известна още като Вила А или Вилата на Попея, разполага с впечатляващите 98 помещения – от малки служебни стаи до огромния басейн. Именно връзката с Попея Сабина, втората съпруга на император Нерон, е една от най-интригуващите загадки.

Попея е родена в Помпей около 30 г. сл. Хр. и става императрица през 62 г., като остава такава до смъртта си през 65 г. Доказателствата за връзката ѝ с вилата са любопитни, но неокончателни. Надпис върху амфора споменава Секунд, човек, свързан с рода на Попея, което поставя членове на нейното домакинство в орбитата на имението. Това обаче не доказва, че самата Попея е притежавала вилата или е живяла там.

Още няколко детайла подхранват теорията. Във фреските многократно се появяват пауни – символ на женската власт в Древен Рим. През 1975 г. е открит и мраморен бюст на жена, която вероятно е живяла във вилата, но самоличността ѝ остава не потвърдена.

Поредицата разглежда и доказателства, че Нерон и Попея са посещавали Помпей, вероятно след разрушителното земетресение от 62 г. Според един от експертите е напълно възможно двамата дори да са прекарали нощ във вилата.

Попея – императрица или скандална фигура?

Образът на Попея е не по-малко противоречив от историята на самата вила. Древните автори, сред които най-вече Тацит, я описват като амбициозна и скандална жена. До нас е достигнал и разказът, че се къпела в магарешко мляко.

Документалната поредица обаче поставя под въпрос до колко този образ отговаря на действителността и доколко е продукт на начина, по който древните историци са представяли влиятелните жени от римския елит.

Луксът, който е трябвало да остане невидим

Една от най-интересните части на вилата разкрива как е функционирал този привилегирован свят. Източно от атриума се намира перистил с характерни „зеброви ивици“, който вероятно е бил важна работна зона за поробените хора, обслужващи имението.

Около него са разположени помещения за спане, тоалетна и малко светилище, а тунел свързва служебната зона с терасите в посока на древния бряг. Някои изследователи предполагат, че отличителният рисунък е помагал на прислугата да се ориентира в работните пространства, без да бъде забелязвана от гостите.

Това е хипотеза, а не доказан факт. Но тя добре показва един от основните принципи на римския лукс: обслужването е трябвало да бъде безупречно – и почти невидимо.

Кой плаща цената на римското богатство?

Зад архитектурата и изкуството стои въпросът за хората, които са поддържали този начин на живот. Според различни оценки около 10% от населението на Римската империя може да е било поробено, като някои изчисления достигат до 20%.

Д-р Сет Бърнард, който участва в поредицата, смята, че делът около Неаполитанския залив може да е бил още по-висок – между 30 и 40%.

В свое изследване, публикувано в Past & Present, той разглежда робския труд като един от основните източници на просперитета на Помпей. Чрез вероятностен модел изследването изчислява, че собствениците на поробени хора са получавали около шест милиона сестерции годишно от тяхната експлоатация. Важно е да се уточни, че това е модел на оценка, а не директно измерена сума.

Римското право е третирало поробените хора като собственост. В сутерените на някои вили са откривани окови и вериги, а в един случай човек, загинал при изригването на Везувий, е бил намерен все още окован към земята.

Същевременно животът на поробените хора не е бил еднакъв. Някои са успявали да получат свободата си, а един от най-известните примери в самия Помпей е Домът на Ветии, принадлежал на двама бивши роби.

Вила Б: социалното неравенство в последния момент

На около 300 метра от основната вила се намира Вила Б. Там археолозите откриват стотици амфори, подготвяни за нова реколта вино.

Но още по-зловещо е друго откритие. В едно от помещенията са намерени останките на54 души, загинали при изригването и изглежда очаквали да бъдат спасени. Те са били разположени в две ясно разграничени групи.

Бижута и монети, открити заедно с телата, насочват към възможността да са присъствали хора от различни социални групи. Самите вещи обаче не могат надеждно да определят правния статус на жертвите. Те все пак дават рядък поглед към социалното неравенство в един от най-драматичните моменти в историята на Помпей.

Когато Везувий изригва, социалната йерархия не изчезва. Кой е можел да избяга и кой не е имал тази възможност? Почти 2000 години след катастрофата Oplontis продължава да разкрива свят, в който красотата и жестокостта съжителстват.

„Древният Помпей – Богат и грешен: Изгубеният дворец на удоволствията“ е по Viasat History премиерно на12 и 13 октомври от 23:10 ч., с повторение на 18 октомври от 22:00 ч.

Пълната програма на ТВ канала е на www.viasathistory.eu/bg