Предложеното от правителството допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъпи и по-трудно достъпни кредити, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. Това предупреди управителят на БНБ Димитър Радев в изявление, публикувано на сайта на централната банка. По думите му увеличаването на данъците върху финансовото посредничество има икономическа цена, която не задължително остава за сметка на банките. Те могат да реагират с промени в лихвите по кредитите и депозитите, по-строги условия за отпускане на заеми или по-ниски дивиденти.

Радев подчертава, че банковата печалба е и важен източник за натрупване на капитал. Именно капиталът позволява на банките да поемат рискове, да продължат кредитирането при кризи и да покриват загуби. Затова според него ефектът от допълнителния данък трябва да се оценява не само чрез очаквания бюджетен приход.

Особено внимание той обръща на възможните последици за бизнеса и домакинствата. По-скъпият кредит може да увеличи цената на капитала и да направи част от инвестиционните проекти неизгодни. Ако това доведе до забавяне на инвестициите и потреблението, може да намалеят и приходите от други данъци и осигуровки.

Радев посочва и риска за държавното финансиране. Българските банки са сред основните инвеститори в държавни ценни книжа. Ако допълнителният данък промени поведението им, държавата може да се окаже пред по-висока цена за новия дълг.

Според управителя на БНБ периодът 2020–2025 г. също трябва да бъде внимателно анализиран, преди да се определи какво представлява „свръхпечалба“, тъй като включва пандемията, ниските лихви, инфлационния и енергийния шок и последвалата промяна в лихвената среда.

Радев призова преди окончателно решение да бъде направена цялостна оценка на ефекта върху банковия капитал, кредитирането, лихвите, инвестициите, икономическия растеж и цената на държавното финансиране. Той подчерта, че банковата система остава добре капитализирана и ликвидна и че въпросът не е непосредствен риск за финансовата стабилност, а за цялостния икономически ефект от мярката.