Конференция - „Социалдемокрацията днес: визия и политики“, организирана от Института за социална интеграция и Фондация „Фридрих Еберт“.На форума присъства и лидерът на социалистите в Кърджали Милко Багдасаров в Кърджали.Ето какви впечатления сподели той:

Това беше не просто разговор за политика. Беше разговор за посоката, в която искаме да се развива обществото ни.

За мен един от най-важните въпроси, които трябва отново да поставим в центъра на политическия разговор, е въпросът за ИДЕОЛОГИЯТА.

Защото политиката без ценности лесно се превръща в технология за упражняване на власт.

Лявото и дясното не са остарели понятия. Те имат различен поглед към обществото, към ролята на държавата, към социалните ценности, към равенството и солидарността, към отношенията между капитала и труда и към това как трябва да бъдат разпределени възможностите и обществените ресурси.

И днес България има нужда именно от такъв разговор.

Защото данните продължават да бъдат тревожни. През 2025 г. България е страната в ЕС с най-висок дял на населението в риск от бедност или социално изключване – 29%. През 2024 г. 16,6% от населението е било в условия на тежки лишения за нормален живот – сред най-високите равнища в Европейския съюз.

Това не са просто статистически показатели. Зад тях стоят човешки съдби, семейства, деца, възрастни хора и работещи хора, които въпреки труда си трудно успяват да осигурят нормален живот.

И тук идва големият въпрос: КОЙ ОПРЕДЕЛЯ ПОСОКАТА НА ДЪРЖАВАТА?

В една демокрация това трябва да бъдат институциите и хората, избрани от гражданите да носят политическа отговорност.

Когато обаче цели системи започнат да се влияят в прекомерна степен от интересите на едрия капитал и икономическата власт, вместо от обществения интерес, демократичният баланс се нарушава.

И тук е още един важен урок – всяка промяна, изисква от новите управляващи да ПОЗНАВАТ СЪОТВЕТНАТА СИСТЕМА И ПРОЦЕСИТЕ В НЕЯ.

Светът не започва от нас.

Необходимо е да познаваме натрупания опит, работещите и неработещите механизми, институциите, администрацията и последствията от решенията, които вземаме. Само така промяната може да бъде устойчива, а не поредният експеримент.

Защото доброто управление не е импровизация.

То изисква:

ПЛАНИРАНЕ.

ЛИДЕРСТВО.

КОНСЕНСУС.

Планиране – за да знаем къде искаме да стигнем.

Лидерство – за да имаме смелостта да водим промяната.

Консенсус – за да можем да изграждаме устойчиви решения отвъд краткосрочния политически цикъл.

Това е разговор, който трябва да продължим.

Защото промяната има смисъл само когато води към по-справедливо общество.

Милко Багдасаров