Проливът Баб ел-Мандеб, най-краткият маршрут от Азия към Европа, е блокиран от бунтовните хути. За корабоплаването и глобалните вериги за доставки това е много неблагоприятно. Какви са опасностите.

Мнозина наблюдатели не бяха очаквали, че хутите ще успеят да блокират изцяло протока Баб ел-Мандеб. За повечето корабни компании обаче действията край бреговете на Йемен не бяха напълно неочаквани. Корабните оператори и капитаните от години знаят, че маршрутът от Арабско море през Червено море и Суецкия канал до Средиземно море е един от най-опасните морски пътища в света. И това не е само заради пиратството край бреговете на Йемен, срещу което много кораби отдавна използват частна охрана.

Много кораби вече се пренасочват

„Вече около три години има напрегната ситуация със сигурността в района на Червено море. Може би дори още по-дълго“, казва пред АРД Мартин Крьогер, изпълнителен директор на Асоциацията на германските корабопритежатели. По това време йеменските хути, в знак на солидарност с терористичната групировка Хамас в ивицата Газа, бяха започнали да обстрелват търговски кораби.

„Това накара много корабни компании да избягват преминаването през този проток“, обяснява Крьогер. Сред тях беше и хамбургската корабна компания Hapag-Lloyd. В края на 2023 г., поради зачестилите нападения, ръководството на компанията реши да промени маршрута на корабите.

Обходните маршрути водят до допълнителни разходи

Вместо да преминават през Суецкия канал, повечето кораби, пътуващи от Азия към Европа, сега са принудени да правят обход. Те вече плават покрай нос Добра надежда, заобикаляйки южния край на африканския континент. Проблемът е, че този маршрут не само отнема повече време – пътуването се удължава с около десет до четиринадесет дни, в зависимост от типа на кораба, но и води до по-високи разходи, отбелязва германската обществена медия. Hapag-Lloyd отчита допълнителни разходи от около 600 милиона долара от началото на конфликта в Близкия изток.

Бунтовните хути блокират пролива Баб ел-Мандеб, Снимка: Mohammed Huwais/AFP

По-голямата част от това увеличение обаче се дължи на по-високите цени на горивото. Има допълнителни разходи и за застраховки и нови пристанища. Въпреки тези увеличения на разходите, говорителят на Hapag-Lloyd подчертава, че компанията остава устойчива.

„В корабоплаването сме свикнали с кризи и войни. Непрекъснато плаваме през райони, където обстановката е напрегната. Ние сме устойчиви, защото почти винаги успяваме да намерим начин да заобиколим кризисния район“, казва и Крьогер от Асоциацията на корабопритежателите. Той изключва възможността корабите да бъдат въоръжавани.

Притеснения относно свободата на корабоплаването

Но доколко е застрашена свободата на корабоплаването? Експертите по сигурността се съмняват, че ситуацията по международните морски пътища ще се подобри в бъдеще, пише АРД. „От моя гледна точка проблемът не е Баб ел-Мандеб или Ормузкият проток. Нито пък е само някой друг морски път“, заяви пред германската обществена медия военният икономист Волфганг Мюлер от Германския институт за отбрана и стратегически изследвания.

Проблемът е, че глобализираната световна икономика разчита на няколко тесни морски артерии. А тези жизненоважни маршрути са изключително уязвими. „Няма нужда дори да се блокират напълно морските пътища. Достатъчно е да се създаде заплаха там и да се извлече полза от произтичащата от това икономическа мощ“, казва експертът Мюлер.

Този проблем все още е управляем, ако засегне само един от тези геостратегически пътища. Ситуацията обаче става критична, когато няколко се окажат под натиск едновременно. „Тогава един-единствен риск се превръща в системен за цялата световна икономика“, обяснява Мюлер пред АРД. В този контекст експертът обръща специално внимание на пречките по морските пътища в Азия. „Ако там възникнат напрежения или смущения, това би се отразило мащабно на световната търговия. А целият азиатски регион ще бъде силно ограничен да участва в морската търговия."

По-добра подготовка за кризи

Намаляването на морската търговия обаче не е решение на настоящите геополитически предизвикателства, отбелязва АРД. Вместо това трябва да се вземат предпазни мерки, за да се гарантира, че евентуално прекъсване няма да доведе до пълен срив на системата, а по-скоро ще позволи на индустрията да продължи да произвежда.

В бъдеще компаниите ще трябва да отчитат геополитическите рискове още по-внимателно при вземането на решения относно маршрутите и инвестициите си. „Трябва да се очаква, че доставките „точно навреме“ вече няма да функционират“, казва Мюлер. Ето защо е от съществено значение да се обмисли предварително какво ще се случи, ако даден маршрут се окаже неизползваем.

Ханс Пфайфер ARD | Мина Киркова