Не може да разпиляваме ограничения финансов ресурс на МО, смята военният министър

България няма да се е включи в антидрон инициативата на НАТО, тъй като вече изпълнява сходен проект по линия на ЕС и това би разпиляло ограничените финансови възможности на Министерството на отбраната. Това заяви военният министър Димитър Стоянов в отговор на въпрос на депутата Атанас Славов от ДБ.

„Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер. Нали разбирате, че това дублиране не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти. Министерството на отбраната следи внимателно всички възможности за развитие на отбранителните способности чрез многонационални проекти както по линия на НАТО, така и на ЕС. Броят им нараства непрекъснато и при взимане на решение за участие се прилага балансиран подход, за да не се допусне дублиране в проекти със сходен характер“, допълни той.

Военният министър даде и други примери: „Един от тези проекти е за участие в транспортен самолет С-400. Да, де, ама България е заплатила и плаща всяка година за стратегически транспорт С-17. Знаете, че там плащаме часове. Относно наблюдение с безпилотни летателни апарати. Да, де, ама България вече участва в такъв проект на НАТО за получаване на разузнавателна информация от безпилотни летателни системи в реално време. Разбира се, че следим всеки един проект и там, където военната експертиза счете за необходимо ние да се включим и разполагаме с необходимия финансови ресурс, ние ще го направим."

През юли 2026 г., по време на Форума на отбранителната индустрия на Срещата на върха на НАТО, съюзниците обявиха инициатива на стойност над 40 милиарда долара за следващите пет години. Целта е инвестиции в модерни системи за засичане и неутрализиране на вражески безпилотни апарати. Създава се единен тръжен механизъм (counter-drone marketplace) за по-бързо закупуване на съвместими и тествани от НАТО системи. Целта е до края на 2027 г. да се обучат пет пъти повече оператори на дронове в армиите на Алианса. В инициативата участват 20 държави-членки на НАТО.

Европейският съюз изгражда многослойна мрежа за защита по източната си граница. Проектът включва радари, системи за електронна война и дронове-прехващачи, като целта е мрежата да бъде напълно функционална до края на 2027 г. 

Тъй като и двата проекта са насочени към укрепване на отбраната срещу дронове в Европа, държавите от т.нар. „предна линия“ (фронтови държави) на източния фланг на НАТО и ЕС – Финландия, Полша, Румъния и трите Балтийски републики (Естония, Латвия и Литва) – се явяват основното ядро, което движи и участва едновременно в двете инициативи.

Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния са сред основните държави, които участват активно и в двете мащабни отбранителни инициативи.

Критика

„Празният стол на България вече се мести от среща на среща. Първо Румен Радев извади България от „Коалицията на желаещите“. После останахме извън европейската инициатива FREYJA за изграждане на противобалистична отбрана. Днес министърът на отбраната Стоянов обяви, че България няма да участва и в новата антидрон инициатива на НАТО. На срещата в Анкара НАТО стартира Drone Edge – над $ 40 млрд. инвестиции за противодействие на дронове през следващите 5 г. България решава да стои отстрани. Иронията е, че министър Стоянов само преди месец обясняваше колко спешно България се нуждае от антидрон способности“, написа във „Фейсбук“ съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев.

„Руски дронове и ракети вече ежедневно тестват източния фланг на НАТО. Дронове падат и в България. Противовъздушната ни отбрана има огромни дефицити. Точно в този момент останалите съюзници изграждат заедно новите си способности, а българското правителство обяснява защо отново няма да участва. Никой не твърди, че България трябва да влиза във всеки проект и да плаща за всичко. Но когато системно отсъстваш от „Коалицията на желаещите“, от FREYJA и вече от ключова антидрон инициатива на НАТО, това не е нито „многовекторна“, нито „многопластова“ политика, а завой на Изток. Преди казах, че празният стол се превърна във външната политика на Румен Радев. Днес този стол е празен и в НАТО“, добавя той.