Взимаш 1860 евро бърз заем, дължиш 3720 евро след четири месеца

Правителството на Румен Радев прави сериозно отстъпление от досегашната потребителска защита при бързите кредити, до които обикновено прибягват по-бедни и уязвими социални групи, а също и хазартно зависими. Кабинетът е гласувал сериозно вдигане на тавана на оскъпяването на по-малките бързи кредити (до размера на три минимални работни заплати). Отпада и ключовата защита, според която обезщетението при просрочие на заема не може да надвишава законната лихва.

Това става ясно от гласуван от кабинета на 27 август нов Закон за потребителския кредит (ЗПК), който ще замени сега действащия. Текстовете са публикувани в правния портал на Министерския съвет, но все още, по неясни причини, не са качени на сайта на Народното събрание.

Най-скандалният момент от общественото обсъждане на новия проектозакон е, че властта е отказала на фирмите за бързи пари да им даде достъп до Регистъра на хазартно уязвимите лица и така е попречила на искането им да ограничат отпускането на заеми на хора, които има риск да ги проиграят на хазарт (виж долу, б. р.).

Теглиш 1860 лв., връщаш двойно след четири месеца 

В момента законът забранява годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми до 75 000 евро (в които влизат и бързите кредити) да надвишава петкратния размер на законната лихва. Към септември 2026 г. законната лихва е 10.4%, което значи, че в момента таванът на оскъпяването е 52% на година. ГПР е измерител, който включва всички лихви, такси, комисиони и др. разходи по кредита.

С новия закон, гласуван от кабинета „Радев“, който предстои да бъде разгледан от депутатите, ще се въведе изключение от тавана, което ще важи за заемите в размер до три минимални работни заплати (тоест до 1860.60 евро тази година). За тях също ще има ограничение, но то няма да е ГПР, а ще се нарича „общ разход по кредита“. Въпросният общ разход ще може да е до 20% от главницата, ако срокът за връщане на бързия заем е до един месец, до 30% от главницата - за срок на връщане от над един до три месеца, и до 100% от главницата - за по-дълъг срок, става ясно от текстовете.

По сегашните правила, ако човек изтегли 1860 евро бърз кредит за една година, той ще трябва да върне в този срок общо максимум 2827.20 евро (главница плюс 966.60 евро ГПР).

След промените (чл. 22, ал. 6 от новия закон) обаче при теглене на бърз кредит от 1860 евро, потребителят ще трябва да върне максимум 2418 евро (558 евро оскъпяване) за срок от три месеца или 3720 евро (1860 евро оскъпяване), ако срокът на кредита е четири месеца или по-голям.

При първоначалното публикуване на проектозакона за обществено обсъждане изключението от тавана на оскъпяването на бързите заеми липсваше. То е добавено по предложение на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), става ясно от протокола от общественото обсъждане. Асоциацията обаче е настоявала изключението да важи за заеми до размера на седем (7) минимални заплати, докато правителството на Радев все пак ги е намалило на три (3).

От години асоциацията защитава тезата, че ГПР не е добър измерител на разходите по най-малките кредити, с най-кратък срок на издължаване. Това действително е така, но за дребни кредити и много кратък срок на връщане.

Асоциацията дава следния пример. „Ако един потребител заеме 1 000 лева в деня преди да получи заплата и погаси задължението като върне 1003.29 лева на следващия ден, когато е получил превода от работодателя си, ефективният годишен процент на разходите е стряскащите 231.64%. Сумата от 3.29 лева не би направила впечатление на никого, но процентът изглежда флагрантно нарушаващ както законодателството, така и добрите нрави. Такива празноти в законодателството, макар и неглижируеми на пръв поглед, дават основание за завеждане на съдебни дела. Практиката в последните години е показала, че такива изкривявания са генерирали значително количество дела за нищожност на договора за кредит и връщане на надвзети суми, което не е желаното развитие на небанковия финансов сектор у нас“, пише в справката от общественото обсъждане.

Приетото от правителството предложение на асоциацията обаче предвижда далеч по-сериозна финансова тежест за потребителя в сравнение с тази от примера.

Таванът масово не се спазва, сключват се хиляди незаконни договори 

Тъй като бизнес моделът на рисковите бързи заеми не излиза при прекалено ниски лихви, въведеният преди повече от 10 години таван на ГПР на практика масово не се спазва.

Разследване на Mediapool миналата година разкри, че много фирми за бързи кредити налагат на длъжниците огромно оскъпяване, много над законовия таван, чрез различни правни хватки, обявявани от съда за незаконни – например задължителни допълнителни услуги към кредита, за които се начисляват допълнителни такси и удръжки над ГПР.

Единственият начин клиентът да се спаси от незаконните практики е да заведе дело в съда. Благодарение на устойчивата практика на Съда на ЕС в защита на потребителя в подобни случаи, българските съдилища масово обявяват за нищожни подобни договори за бързи заеми, а длъжникът трябва да върне само главницата по кредита. Въпреки че хиляди дела за бързи кредити ежегодно се решават от съдебната система обаче, много повече изобщо не стигат до съд и така секторът се крепи на множество проблемни договори.

Ако обаче депутатите гласуват предложената от кабинета на Румен Радев промяна в сегашния ѝ вид, високото оскъпяване ще се узакони за заемите в размер до три работни заплати и тогава длъжникът няма да има шанс дори в съда.

Отпада таванът на удръжката при просрочие  

Друг голям удар върху потребителите е, че от новия закон е отпаднал таванът на обезщетението при просрочие. Сега в закона ясно е записано, че то не може да надвишава законната лихва (тоест не може да е над 10.4% на годишна база, по данните към момента).

Отпаднал е и текстът, според който „при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата“.

Тези текстове са ключови за много от клиентите на фирмите за бързи кредити, защото част от тях изпадат в просрочия. Без изричен текст в закона клиентите ще дължат обезщетението за просрочие в размера, записан в договора, а ако заведат съдебно дело, съдията ще трябва да приложи общия принцип, че необосновано високата неустойка е неравноправна.

Кабинетът няма да спре бързите кредити да се проиграват на хазарт 

Скандален момент от общественото обсъждане на законопроекта е отказът на правителството да ограничи бързите кредити за хазартно уязвимите лица.

Асоциацията на фирмите за бързи пари (АОНК) изрично е настояла пред властта компаниите от сектора да имат достъп до Регистъра на НАП на хазартно уязвимите лица.

„Достъпът до тази информация би бил изключително полезен не само при оценката на кредитоспособността, но също и по чисто социални причини. В интерес на самите зависими лица е професионалните кредитори да имат информация за този аспект от здравословното им състояние, тъй като не е в ничий интерес проиграването на ресурс, който не е наличен. Дори самият Закон за хазарта има текстове в този смисъл, тъй като е налице забрана организаторите на хазартни игри да предоставят средства на кредит. Самата логика на специалния закон в областта на хазарта е за забавление да бъдат разходвани само вече налични средства, а не дълг“, пише асоциацията.

Това предложение на самия бранш обаче не е прието с абсурдното чиновническо оправдание, че такова нещо не било предвидено в съответната евродиректива. „Директива (ЕС) 2023/2225 не предвижда предоставянето на такъв достъп на кредиторите за целите на оценката на кредитоспособността на потребителя“, пише екипът на ресорния по темата министър Александър Пулев.

Положителните моменти 

Целта на новия Закон за потребителския кредит, който ще се прилага за потребителски заеми до 100 000 евро, е да въведе у нас разпоредбите на новата евродиректива по въпроса.

В него има и редица положителни моменти, като например задължителната и по-детайлна оценка на кредитоспособността на потребителя, което би следвало да означава, че бързите кредити вече няма да са толкова бързи и да се раздават „до минути“.

Фирмите за бързи пари ще са задължени да направят проверка в Централния кредитен регистър (ЦКР), преди да отпуснат съответния заем. Информацията в него обаче не се обновява в реално време, като срокът за вписване на нови заеми е до 2 работни дни от отпускането им.

Предвижда се фирмите да предприемат „мерки, които да гарантират, че подадената от тях информация към Централния кредитен регистър за потребители с просрочени задължения при погасяване на кредит е актуална и точна“.

Въвеждат се нови ограничения в полза на потребителите, свързани с подписването на запис на заповед. 

Разписва се и регистрационен режим на кредитните посредници, както и контрол върху дейността им.

Вече без реклами за пари до минути, даже и при „лошо ЦКР“ 

Новият закон ще въведе по-сериозни ограничения на рекламата на потребителски кредити.

Занапред надписи като „бърз кредит за минути, даже и с лошо ЦКР“ вече няма да са възможни. Забранява се рекламата да посочва, че „действащите договори за кредит или договорите за кредит, регистрирани в Централния кредитен регистър (ЦКР), оказват слабо или не оказват никакво влияние при разглеждане на заявлението за отпускане на кредит“, предвиждат текстовете.

Въвежда се и забрана рекламата да „подчертава лекотата или бързината, с която може да се получи кредит“.

Рекламните съобщения ще трябва да съдържат предупреждения от типа: „Внимание! Вземането на кредит струва пари“. Рекламата не бива да въвежда потребителя в заблуждение за цената на заема или да твърди, че кредитът ще подобри финансовото му положение.

Срещу някои от ограниченията на рекламата се е обявила Асоциацията на банките в България. Тя предлага да отпадне текстът, който забранява послания, свързани с лекотата или бързината, с която може да се получи кредит. „Обръщаме внимание, че от страна на банките бързината и удобството не са маркетингови трикове, а резултат от технологични инвестиции и оптимизация, които имат за цел да улеснят достъпа до финансови услуги при запазване на всички законови изисквания за оценка на кредитоспособността и защита на потребителя“, посочва асоциацията.

Правителството обаче не е приело това съображение с аргумента, че в случая става дума за „ефективна мярка в борбата с високата задлъжнялост на потребителите“.

Цветелина Соколова