Гръцкият регионален съвет на Източна Македония и Тракия се обяви единодушно против проекта за добив и преработка на полиметални руди от находището „Розино“ край Ивайловград. Техническата камара на Гърция – Тракия също посочва сериозни пропуски в оценката за въздействие върху околната среда.

Проектът за разработване на находището „Розино“ в района на Ивайловград предизвиква все по-силна реакция от гръцката страна заради потенциалните трансгранични последици за водите и околната среда.

На 25 август 2026 г. гръцкото издание ΡΟΗ NEWS съобщи, че Регионалният съвет на Източна Македония и Тракия е заел единодушно отрицателна позиция по представената оценка за въздействие върху околната среда на инвестиционното предложение в България.

Става дума за проекта „Добив и преработка на полиметални руди от находище „Розино“, площ „Тинтява“, разположен на територията на община Ивайловград, област Хасково. Възложител на инвестиционното предложение е дружеството „Тинтява Експлорейшън“ АД. Това е потвърдено и от официално публикуваната документация на Министерството на околната среда и водите.

Според гръцката страна един от най-съществените проблеми е свързан с планираното съоръжение за съхранение на минни отпадъци – хвостохранилището.

Особено внимание се обръща на възможната хидроложка връзка между района на бъдещия рудник и гръцката територия. Опасенията са свързани с възможното движение на замърсени води през система от реки и дерета към Еритропотамос (Луда река), а оттам към Еврос (Марица).

Именно трансграничният характер на проекта е причината Гърция да участва в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда съгласно Конвенцията от Еспоо (Международно споразумение, което определя как държавите трябва да действат, когато голям проект в една държава може да причини значително въздействие върху околната среда на друга държава.).

Българското МОСВ официално посочва, че още през 2024 г. Гърция е заявила участие в трансграничната процедура, а през 2026 г. на гръцката страна са предоставени докладът по ОВОС и приложенията към него на английски и гръцки език.

Особено критична е позицията на Техническата камара на Гърция – Тракия (ТЕЕ Тракия).

След технически анализ на наличната документация експертната група на камарата е установила редица недостатъци, които според нея не позволяват да бъде доказана необходимата степен на безопасност на проекта. Управителният комитет на ТЕЕ Тракия е одобрил становището единодушно. Сред основните посочени проблеми са недостатъчните данни за дългосрочното геохимично поведение на минните отпадъци, включително риска от киселинен минен дренаж. Гръцките експерти посочват още недостатъчни хидрогеоложки данни за разломните зони и липса на пълен баланс на използваните химически реагенти.

Според становището не са достатъчно изяснени и възможните екологични последици от втория етап на окончателната металургична обработка. Камарата поставя въпрос и за финансовото обезпечаване на проекта спрямо потенциалната му опасност. Сред най-сериозните забележки е липсата на достатъчно информация за статичната и сеизмичната устойчивост на съоръжението за минни отпадъци.

ТЕЕ Тракия посочва, че в представените материали не е намерена необходимата оценка на последствията при евентуално разрушаване на хвостохранилището, както и количествен анализ на риска при различни аварийни сценарии. Според гръцката техническа камара именно потенциалният мащаб на последствията налага проектът да бъде разгледан при по-строги изисквания за безопасност.

ТЕЕ Тракия настоява преди евентуално разрешаване на проекта да бъдат извършени допълнителни хидрогеоложки, геохимични и сеизмични изследвания. Необходимо е също да бъде направен анализ на риска при трансгранична авария и да бъдат актуализирани оценките, така че да се отчетат и последиците от изменението на климата.

Гръцките експерти настояват още за създаване на задължителна система за трансграничен мониторинг, както и за предварително разработени планове за действие при извънредни ситуации.

Против проекта са се обявявали и редица български организации. През април БТА съобщи, че над 4000 граждани са подписали петиция срещу проекта, а повече от 10 организации са внесли отрицателни становища. Сред тях са Българското дружество за защита на птиците, „За Земята“, „Балканка“, „Приятели на Маджарово“ и други.

Основните опасения от българска страна са свързани с въздействието върху водите, биоразнообразието, защитените зони и археологическото наследство в района. В същото време проектът има и поддръжници в Ивайловградско. По време на обществените обсъждания през април представители на местната инициатива „Бъдеще за Ивайловград“ са заявили подкрепа, като са посочили очакваните икономически ползи и работни места. На този етап проектът не е окончателно разрешен. Процедурата по ОВОС и трансграничните консултации продължава.

МОСВ публикува през 2026 г. както доклада по ОВОС, така и получените от Гърция коментари и последващите отговори по тях. Позицията на ТЕЕ Тракия е категорична: при настоящата документация проектът не доказва необходимата екологична и техническа безопасност и не следва да бъде лицензиран, преди да бъдат отстранени установените пропуски.

Божидар Чолаков

БНР

Радио Кърджали