Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал:
- Ну, что же? Араб не видел?
В Радомир вярата събира хората, традицията ни прави силни, благословението на Йордановден ни дава смелост да вървим напред и общността ни се превръща в сила, която се предава между поколенията.
Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!