Благотворителната кампания «Предай нататък» за Наско, която община Димитровград започна на Коледа днес завърши с успех! Необходимите 25 000 евро са в дарителската сметка на момчето, което след катастрофа вече 10 години е в будна кома. Това обяви официално по време на великденския концерт на пл. България кметът Стефан Димитров.

В кампанията, която продължи почти половин година, се включиха активно децата на Димитровград от училища и детски градини, техните родители, Общинският ученически парламент, Детски и младежки център, читалища, кметове и кметски наместници, областната управа, общински съветници, политически партии, бизнесмени, дамите от „Инер Уил Клуб" и много граждани. С поредица от инициативи- благотворителни базари, изложби и концерти бяха събрани по-голямата част от средствата. Последните 10 000 лв. до необходимата за операцията сума, димитровградски бизнесмени преведоха в дарителската сметка на Наско на Разпети Петък…

Ангелчето- символ на благотворителната кампания, което кметът Стефан Димитров обеща да даде на майката на Наско- Бистра Михайловска след като парите бъдат събрани, от Великден вече е в дома на момчето. Щастлив съм точно в деня на Възкресение Христово да съобщя, че заедно успяхме! Благодаря Ви! Това ангелче ще пътува с Наско и неговата майка за Москва, каза още Димитров и благодари на всички хора, включили се в дарителската акция.



Моето голямо благодаря, Димитровград, успя да каже развълнуваната майка на момчето. За нея операцията по присаждане на стволови клетки в московската клиника „Невровит" е последната в момента надежда 18-годишният вече Атанас Иванов да се събуди.

На 2 декември 1998 г. първокласникът Атанас Иванов Атанасов е ударен от лек автомобил, докато по детски пресича улицата до своето училище. Това е последният училищен ден на 18-годишния днес младеж. След катастрофата в продължение на година е във ВМИ- „Неврохирургия" в Пловдив. Около 20 дни- в пълна кома. Оттогава- в будна… Отначало е на командно дишане.
По-късно- с трахеостома и сонда за хранене. След около 6-7 месеца започва самостоятелно дишане и хранене. И откакто е изписан от болницата в Пловдив - на 21.10.1999 г., Атанас е в къщи. За него се грижат основно майка му Бистра с помощта на баща й. Помагат и родителите на бившият й съпруг. Шофьорът е осъден да заплати на семейството обезщетение. Получават средства от застраховката. Това са формалностите… А реалността? 10 години Наско е на легло. В някакъв свой свят. Контактен по свой начин- усмихва се, понякога плаче, реагира на детски филмчета, има си… любима музика. Стиска ръката на майка си, когато тя му говори и видимо се вълнува. Не говори. А десет години Бистра всеотдайно обгрижва детето си и не спира да се надява. Не спира да вярва, че Чудото е възможно. И когато чува за присаждането на стволови клетки в Москва, изпраща там епикризата на Наско заедно със скенерни изследвания. Получава официална покана за лечение от клиника „Невровит". С благотворителната кампания на община Димитровград „Предай нататък: за Наско!" необходимите средства са събрани. Остава да се случи Чудото!