Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.
- Какво става бе, зайо?
- Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!
- Е и кво?
- Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!
- Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.
Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал:
- Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!
Помислил зайо и рекъл:
- Верно, бе! Дай да го направим!!!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
- Кво стана бе зайо? - попитал мечокът.
- Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!
Тъмна нощ, гола пустош, малка дървена къща, а в нея млада жена ражда. Лекарят едва е пристигнал, и се залавя за работа, като нарочва съпруга да държи фенерчр, защото, естествено, ток няма. Изродено е първото бебе, а докторът казва тревожно на мъжа:
- Задръжте още малко така, има още едно.
Изродено е и второто бебе, а лекарят отново казва:
- Подръжте още малко това фенерче, ще имам още работа.
Изродено е и третото бебе, но, о, чудо, има и четвърто. Накрая мъжът не издържал, тупнал лекаря по рамото и го попитал притесено:
- Сигурен ли сте,че светлината не ги привлича???