Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 15°
Човешкият живот е едно изречение пълно с правописни грешки!
Бисери 4,215 прегледа
Следващ →

Още вицове

Веднъж Иванчо казал на майка си: - Мамо, мамо, имам двойка! Не научих онова стихотворение! - Веднага отивай в стаята си и го повтаряй още два пъти! После пък отишъл при баща си. - Тате, тате, сега пък имам двойка за съчинението по български език - не го направих хубаво... Бащата се ядосал: - Я веднага отивай в стаята си и си го повтаряй два пъти заради оценката, за да ти влезе нещо в тиквата! Но Иванчо бил достатъчно разтроeн, че да повтаря каквото и да е било. Той отишъл при Марийка... Но не щеш ли - тя била гола... Оправил я набързо, а тя вбесена му викнала: - Абе, ей, нещастник! За двойка си! - Два пъти ли още да го повтарям? Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва: - Мараба, врано! Тя мълчи. - Искаш ли да поркаш с нас? - ДА! - изграчила "проклетата" птица. Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене. - Врано, искаш ли да поркаш с нас? Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива... - Стига ли ти толкова? Враната: - Да! - изцепила се оная пак... Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново. - Врано, ще поркаш ли? Мълчание... Заекът налива... - Стига ли толкова? Мълчание... - Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли? - ДА! - Докторе, непрекъснато ме преследват кошмари. - Слушам Ви. - Спя и сънувам, че чета лекция в голяма зала - с много слушатели, и в един момент "зациклям" - не мога да си спомня материала. - Извинете, както какъв работите? - Преподавател съм в университета. - Преуморен сте господине! Ще Ви изпиша едни капки и повечко си почивайте! - Докторе, кошмарът не в това. - А в ??? - Събуждам се - и аз наистина чета лекция. Габровче си играе с топка на улицата. По едно време започва да вика: - Бабо! Бабо! Бабата се показала на терасата. - Бабо, дай ми едно левче да си купя нещо! - Какво левче искаш? Желязно или хартиено? - Ами, увий желязното в хартиеното и ми го пусни! Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…