Всеки би си помислил, че един предмет не би могъл да замести друг и че става дума за някакъв каламбур или метафора.  Изненадата е, че не само , че не е никакъв литературен похват, не само, че се случва, ами на всичкото отгоре е и редовна практика в някои хасковски училища в начален етап.  Майки ми споделиха, че децата им от 2 до 4 клас нееднократно не са карали, така да се каже „несериозните“ предмети, за да могат да наваксат или да повишат уменията си по математика.  Тази класификация за важността на способностите, които трябва да развият децата, ме свари истински неподготвена. Лично аз все съм си мислила, че няма как една детска глава да възприема само суха информация( както често за съжаление се преподава математиката) ако поне не се движи, не спортува, не развива музикалните си умения, не твори. Някой, изглежда заблуден, беше казал, че дори музиката е математика. Да не говорим за изобразителното изкуство, за пропорциите и за пространствената ориентация, която развива. Всъщност всички тези предмети в голяма степен са и математика. Разбира се интердисциплинарността, обяснението на взаимовръзките между всичко съществуващо не е приоритет на нашата образователна система. Всеки предмет е откъснат, сам по себе си, без контекст и връзка. Затова много деца се затрудняват в тази възраст с математиката. Тя е нещо написано на лист, абстрактно и без никакво приложение според малките им главички.
 В кой момент от ежедневието си  дете във втори клас се нуждае от тази математика ?
Затова и учителките са принудени в екстра време да обясняват неподходящи за възрастта, сухи и безкрайно абстрактни задачи.  Майките, с които говорих,твърдяха, че директорите и инспекторатът не ги оставяли на мира с изискванията си. Децата трябва всички да са изявени математици. Защо ли? Състезания, външни оценявания, натиск. И накрая, урааа! Цял клас отличници! Това на кого му звучи нормално, реалистично, а да не говорим нужно.  Не си представям ако детето ми е със спортен талант, музикален или художествен как ще си пробие път в този математически свят. Да не говорим някой да забележи, че другаде му е силата и да я развие. 
Тук всички в начален курс ще са математици, ако на някого след  четвърти клас все още му се помръдва изобщо, или пък му се прище да чуе някоя нота или в краен случай да надраска нещо, то тогава тепърва ще трябва да прохожда в тези области.Или пък не? Може и там да надделее вярата в светлото математическо бъдеще.
Не се чудете ако децата ви връщат чисти екипи, блокчета с три рисунки и знаят една песен за цяла година.
Ж.М