Бизнесът със сватбените фотосесии не е никаква новина. Открай време влюбени младоженци надничат иззад розички. В последно време обаче екзалтацията е тотална. До такава степен се търси интересното, различното и нестандартното, че като си разгледаш снимките след сватбата може и да попиташ : “ Ама това моята сватба ли е?” . Не знам кому е нужна цялата тази истерия. Наскоро попаднах на такива фотосесии, че си помислих „ето, на това му викам интересни сватби“. Младоженци покрити с кал – при което моето въображение веднага нарисува празненство, в което всички гости се валят в калта и се заливат от смях; друга двойка целите изцапани с акварели; трета летят във въздуха над обсипана с цветя зелена поляна; четвърта – намират се в иглу и т.н. Всяка снимка ме караше да си представям една чудесна и различна сватба. Разбирате разочарованието ми като открих, че това са само фотосесии, които обичайно се правят дори преди сватбите. Празненствата обичайно са си същите - с измъчени младоженци, орди от роднини и много храна. В такъв случай до какъв абсурд стигаме. Има тотално разминаване между формата и съдържанието. Ще пуснем на приятелите си във Фейсбук снимките от една въображаема сватба, а пък ние ще се преживеем нашата. Наистина кому е нужно пак питам? Един ден ще отворим сватбения си албум и какво ще гледаме там? Нещо, което не се е случило никога? Дори е тъжно. Не е ли по-добре да запазим снимки от нашата си истинска сватба или пък да преживеем наистина нещо подобно като в албумите. Защо да не се нацапаме всички с гостите с кал или да си спретнем празненство на зелена поляна?

Да го правим само наужким по снимките ми се вижда доста безсмислено.

Разбира се винаги може да е верен и вариантът, в който фотосесията е някакво отделно преживяване независимо от сватбата. В такъв случай съм склонна да разбера. Едва ли обаче в общия случай говорим за това.

Ж.М