Някакъв щял да става баща за първи път. Чакал човека в чакалнята, минал се час, два, три... хвърчат някакви сестри на горе и на долу, никой не му обръща внимание. Човека се съдрал от притеснение, опитал се да попита една от сестрите но не получил никаква информация.
Накрая, почти съсипан от нерви, към 3 сутринта излиза един засмян и дружелюбен доктор.
- Ама, ама... това моето дете ли е? -попитал щастливия баща.
- Дааа - отвърнал засмения доктор.
Понечил човека да си вземе детето но точно в мига преди доктора да му го подаде - ФРАС! и му размазал главата в стената.
- Ама, ама... защо??? - успял да изломоти в ужас бащата.
- Хе, хе, майтап бе - потупал го дружески доктора - беше мъртво родено.
Гейла Бенефийлд просто си вършеше работата - докато не откри ужасна тайна за родния си град - смъртността в него е 80 пъти по-висока от където и да е другаде в САЩ. Но когато се опитва да разкаже на хората за това, тя се сблъсвка с още по-шокираща истина: Хората не искат да знаят. В разговор, който е наполовина урок по история, наполовина покана за действие, Маргарет Хефернан ни разкрива опасността от "съзнателното невежество" и възхвалява обикновените хора като Бенефийлд, които желаят да говорят.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!