Неделя, 11 октомври 2026 | Хасково Облачно 24°

Всички категории

Студент доставял пица в апартамента на един старец. — Предполагам, че искаш бакшиш? – навъсено попитал старецът. — Да – отвърнал студентът, – обаче другото момче, което разнася пици, ми каза да не очаквам много от вас. Щял съм да имам късмет, ако ми дадете двадесет и пет цента. Старецът се обидил. — Е, за да докажа, че греши, ще ти дам пет долара. — Благодаря – казал студентът. – Ще ги вложа в сметката си за университета. — Какво учиш? – попитал старецът. — Приложна психология.
Оценка 5 от 1 гласа
- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!
Оценка 0 от 0 гласа
Късно вечерта операторката на спешни случаи 999 вдигнала слушаката след позвъняване, но последвало мълчание. Като се опасявала за най-лошото, жената звъннала на изписания номер. Обадило се малко момиченце, което отговорило шепнешком. Момиченцето: (едва доловимо) Ало? Операторът: Здравей, момиченце. Ти ли позваня на 999? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Добре тогава, майка ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с нея? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото е заета! Операторът: О добре. Баща ти в къщи ли е? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Добре, мога ли да разговарям с него? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Защо, за Бога, да не мога? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и той е зает! Операторът: О, Боже! Какво прави? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с полицията. Операторът: Значи там има полиция? Момиченцето: (едва доловимо) Да. Операторът: Мога ли да говоря с някой от полицаите? Момиченцето: (едва доловимо) Не! Операторът: Защо не? Момиченцето: (едва доловимо) Защото те наистина са заети. Операторът: Добре, а какво прави майка ти? Момиченцето: (едва доловимо) Говори с пожарникарите. Операторът: Тогава мога ли да говоря с някой от тях? Момиченцето: (едва доловимо) Не. Операторът: Добре, за Бога, защо? Момиченцето: (едва доловимо) Защото и те също са заети. Операторът: С какво толкова са заети всички хора във вашата къща? Момиченцето: (едва доловимо) Търсят ме.
Оценка 0 от 0 гласа
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“. Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: — Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: — На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: — Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: — На канала!
Оценка 0 от 0 гласа