Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 16°

Всички категории

Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!
Оценка 0 от 1 гласа
Три мухи се срещат. Едната била много дебела, другата средна, а последната само по скелет. Започнали да си споделят: - Аз - казала дебелата - живея в луксозен ресторант. Щом видя някоя вкусна супа, събирам крилата и падам вътре в нея. Клиента ме вижда и вдига скандал, след което му носят нова супа, а аз ям до насита. - Аз - казала среднодебелата муха - живея в работнически стол. Като видя супата падам в нея, а работника ме загребва с лъжицата и ме изхвърля с малко супа. - Ох- проплакала третата муха - аз живея в студентски стол. Като видя супата, падам вътре, а студента се провиква: "Ура, мръвка" и като ме засмуче....
Оценка 0 от 0 гласа
Деведесет годишни съпрузи се развеждали. Жената изпъшкала: - Той играе хазарт, няма го по цели нощи, тича след всяка срещната жена. Не издържам повече. Съпругът възразил: - Тя не си гледа домакинството, готви отвратително, няма време за мен, спи с всеки срещнат. - Откога продължава това? - попитал съдията. - От около седемдесет години - едновременно отговорили съпрузите. Съдията се смутил. - Тогава защо сте чакали толкова време, за да поискате развод? - Чакахме децата да умрат.
Оценка 0 от 0 гласа