Петък, 9 октомври 2026 | Хасково Облачно 17°

Всички категории

В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва: — Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка. След половин час се обажда французинът и нежно казва: — Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка. Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил: — Абе и моята Мара е една кучка, ама баш каква порода е, не зная!
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж вдигнал телефона. — Да, майко – въздъхнал той. – Имах тежък ден. Милдред е в лошо настроение… Знам, че трябва да съм по-твърд с нея, но не е лесно. Знаеш я… Да, помня, че ти ме предупреждаваше… Да, помня, че я описваше като зло същество, което ще ми стъжни живота… Да, помня, че ме умоляваше да не се женя за нея. Ти беше права… Искаш да разговаряш с нея ли? Добре. – Той оставил слушалката и извикал на жена си в съседната стая: – Милдред, майка ти иска да приказва с теб!
Оценка 0 от 0 гласа
Мъж пътувал с колата си и взел на стоп мацка. Ха тука да отбие, ха там да отбие, мацката не ще. Стигнали до разклона на пътя и мацката ще слиза. — Е, поне една целувка няма ли за благодарност? – попитал шофьора. Мацката подала глава през прозореца на колата за целувка, шофьора вдигнал стъклото, минал зад нея и … Заминала си мацката по пътя, но наблизо един дядо си пасял козичките и видял всичко. — Колко струва тая кола, бре момче? – попитал. — Ааа, дядо, толкоз пари нямаш ти. — Абе за кола пари може да нямам, ама поне една врата ще си купя…
Оценка 0 от 0 гласа
Софийска улица, натоварено кръстовище, някакъв оранжев Москвич блъска очевидно нова и скъпа западна кола. От москвича излиза поп, а от другото возило – разярена мутра: -Ей, мамицата ти брадата, ей сега ти **** майката. -Спокойно, чедо, всичко ще се оправи, щом сме живи и здрави. -Как спокойно, бе, ти знаеш ли колко струва тая кола, ей сега те пращам при шефа ти! -Няма нужда да се ядосваме, чедо, важното е, че сме живи и здрави. Виждам, че се поддаваш на гнева, по-добре си пийни и се успокой. Тук попът вади едно шише Манастирска гроздова изпод расото и го подава на облещената мутра с блага усмивка. Мутрата отпъва юнашки, обърсва се, видимо успокоен, връща шишето и пита: -Ти, кво, няма ли да пийнеш? -А, не, аз чакам катаджиите…
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил: — Спри! Опасност! Човекът заковал на място и „прас“, пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал: — Спри! Опасност! Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал: — Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш? — Аз съм твоя вътрешен глас. — Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми? И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало: — Ето ме. Човекът го смазал бързо с палеца си и казал: — А къде беше като се жених, бе?
Оценка 0 от 0 гласа